Моделът #Кой би обезсърчил Оруел, Хъксли и Бредбъри. Може би.

HTML5, CSS3 and JavaScript

The Fine Art of Web Development by Martin Ivanov

Дали Оруел, Хъксли и Бредбъри биха стигнали до модела “#Кой”? Ако това се беше случило, “1984”, “Прекрасният нов свят” и “451 по Фаренхейт” биха звучали различно.

#Кой не промотира четенето. За него е важно служителите му просто да знаят имена на книги, с които да впечатляват. Четенето на книги предполага вникване в тях, а това е опасно, защото #Кой ще започне да губи служители.

#Кой си няма име, цвят или убеждения, защото знае, че има проли, които трудно забравят и не се поддават на промиване на мозъка. В същото време, #Кой е прекалено страхлив да се разправи физически с лошите. Не за друго, а защото е загрижен за имиджа си. #Кой разчита на вътрешните търсения, противоречия и съмнения на субектите си, дори и на тези, които работят за него. #Кой знае, че не всички са убедени, че Океания не винаги е била във война с Ийстазия, и не би си позволил директно да декларира обратното.

#Кой е достигнал до философията, че няма нужда от новговор. Напротив – #Кой въвежда сложни неологизми като “#протестър” и “#контра”, дава ново значение на думи като “колорадски бръмбар” и “комунист”. Макар, че #Кой е стар, колкото лицемерието знае, че трябва да е съвременен, затова тези неологизми задължително  се представят като модерни хештагове. Животът на тези думи от неологизми до архаизми е кратък – точно колкото трябва.

#Кой не разбира от изкуство, но знае как да го редефинира под форми, разбираеми за своите служители или обикновените еснафи. #Кой превръща обикновената интелектуална клизма върху паметник във висша форма на изкуство.

Децата на #Кой – стотици интелектуално безпризорни са моделирани във влиятелни блогъри и протестъри, неразбиращи (или съгласни с факта), че в един момент ще бъдат просто правещи си селфита със злите символи на комунизма търсещи внимание.

#Кой не приема дозата си сома всеки ден, защото е ранобуден, и работи във фабриката за сома, предлага я безплатно с изстрадалото, почти божествено излъчване на емисар на доброто. Отказващите да я приемат са поставяни в “онези списъци”, превръщаши ги в част от лесносмилаемата, публична част на модела #Кой.

#Кой търпеливо модерира публичните коментари за себе си, и допуска само тези, които критикуват модела #Кой и не се опитват да го анализират. За непросветените и грозните #Кой трябва да остане абстракция, неподлежаща на разбиране. Онези, които се опитват да анализират модела #Кой биват блокирани и отблъснати с мълчание.

#Кой винаги има по две театрални трупи, и внимава да няма преливане на актьори от едната в другата трупа. В държавата България тези трупи се наричат #дансwithme и #контри.

#Кой, обаче е достатъчно глупав, за да си мисли, че когато той не те вижда (понеже те е блокирал), ти също не можеш да го видиш (в известен смисъл е глупав като чудовището Бъгблатер на Дъглас Адамс). Това отговаря и на въпроса дали Оруел, Хъксли и Бредбъри биха се сетили за модела #Кой. Именно защото онези са тези, които не само гледат #Кой, но и го виждат.

Categories and Tags
Links

© 2006 - 2018 Martin Ivanov