За 99% от практикуващите, да си журналист в България не е призвание, а професия, диктувана от конюнктурата.
Българският журналист е създание от пластелин – проект на работодателя си (който от своя страна е опекунстван от еди-кой-си политик, бизнесмен или просто мутра), който оформя мисленето на подопечния си, възпитан в културата на покорството и безгръбначието още в университета. Такива бяха журналистите преди 1989, такива са и сега, 23 години по-късно. Не се е променило и високомерното мълчание, неизбежно давано като отговор на директни въпроси, засягащи самото битие на пластелиненото човече с голямо внушено самочувствие.
© 2006 - 2025 Martin Ivanov